Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
11.11.2017 г., 8:51 ч.

Настояще 

  Поезия » Философска
337 4 11

Напред -

с приведен гръб, 

към своя ад! 

Народът слаб,

с език пъпчив от непонятни думи, 

върви далеч от своя път, 

по начертани, чужди друми. 

 

Брои наум -. 

на Аспарух следите, 

на Самуил слепците

и губи своя дух. 

Ден след ден ставаме по-глухи. 

 

Реките - нашите сестри, 

вече не мълчат и

стават все по-буйни. 

Не камъни, стени рушат, 

с очи вперени в народа. 

 

По устните им 

стичащи се кърви. 

А бяхме първи! - 

при Симеон, Борис... 

Тях пък, кой ги помни? 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??