ИВАНА76 (Ивана)
9 36
10.01.2010 г., 17:43 ч.

Настояще 

  Поезия » Друга
1065 0 13

                    Настояще

 

Раняваме силно, мразим отровно.

Убиваме с думи, печелим лъжовно.

Предателство, болка,  завист,  омраза -

все чувства коварни душите ни смазват

Оплитат ни подло и с нас си играят,

копнеят за още, изпитват ни, знаят…

Светът е побъркан, от болест покварен,

мечти се продават, злокоба витае.

Не търсим от никого данък и  сметка,

наивно се крием под нова наметка.

Очите играят, сърцето копнее

за мъничко нежност, дори и на заем.

Уж липсва ни тази любов безконечна

и търсим я винаги, търсим я вечна,

но щом изгори ни, кат' огън гореща,

с обида я стъпкваме, плюем с насмешка.

Душите ни болни са, няма рецепта,

морала подритваме във воняща тоалетна,

амбиции болни заробват ни всички

и вятъра гоним, без смисъл капризни.

Надеждата тикаме в яма бездънна

и после си  мислим, че тя ни е длъжна.

Усмивки фалшиви раздаваме щедро

и крием душите си, струващи евтино.

Изгодно печелим  приятели  нови,

а  старите  хвърляме, като вещи използвани.

Лакомо грабим и нямаме мяра.

Доброто забравихме, търсим без  вяра.

Изгубихме чест и  достойнство без време,

да носим на плещите тежкото бреме.

Поспри се, човеко, живот няма лесен -

 живей го човешки, не  сякаш си вечен!

 

 

09.01.2010г.      

00:36ч.

© Ивана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??