В.Уайт (Венелин Недялков)
46 31
22.10.2023 г., 12:46 ч.

Настроение 

  Поезия » Пейзажна
356 3 8

Събирам луната във двете си шепи

и правя си малка вселена,

две щипки див вятър, блуждаещи слепи,

вълнá от прибоя, солена.

 

Добавям и радост, безгрижие, младост,

омраза забравям да сложа.

Забравям за злоба, за алчност, ненавист,

забравям защо се тревожа.

 

И тръгвам по пътя, поемам нататък,

събирам цветя от усмивки,

но шепите малки са, пътят е кратък,

рисува по дланите кривки.

 

До утре, когато друг свят ще си хвана,

и друг хоризонт ще ме чака.

И пак ще потъна във своя измама

и пак ще избягам от мрака...

© Венелин Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Начко, или както се казваш: имам чувството, че си мой личен критик. В поезията няма правописни грешки ако не си запознат, а частите на романите съм ги пускал в суров вид, преди редакцията. Не отказвам критики, но да минеш през всичките ми произведения с коментари изглежда персонална атака. Благодаря!
  • Много хубаво!
  • Правописни грешки.
  • Петя, и на мен ми се иска да можех така. Силве, всичко на този свят е измама, важното е да си намерим красива такава.
  • Иска ми се и аз да можех така….Честита Коледа
  • Красиво и светло е, а мракът е измама. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Ако не те допускат в друга вселена, се налага.
  • Хареса ми! Дори и с измама, е важно човек да си направи своя малка вселена и да се изплъзне от мрака!
Предложения
: ??:??