На Добромир Тонев
Аз те виждам да яздиш, Поете –
конче-вихър под тебе лети.
И расте, възмъжава сърцето–
от родените в него мечти.
Няма пречки, ни тъмни съмнения –
има само един хоризонт
и към него сега устремени,
сте заложили даже живот.
Тези пътища пазят дъха ти
и копитата още кънтят.
Не утихват, дори и когато
е изминат житейският път.
© Елица Ангелова Всички права запазени