15.06.2011 г., 23:12 ч.

Настроения 

  Поезия » Друга
408 0 1
Недей да мислиш, че при мен е тихо,
безметежно.
И в мен кръстосват шпаги бури, ветрове...
Понякога изгубена се чувствам
безнадеждно.
В краката ми се сгромолясват светове.
Във мигове тревожни ме увереност
напуска
и рухват пясъчните кули от мечти.
Изпитвам жал, че времето безмилостно
препуска
и отзвукът му в мен, в сърцето ми ехти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??