Защо ли си измислих тези сфери,
напукани от горест и от чакане...
Пред погледа ми въздухът трепери
и думите застиват... неизречени.
От много болки ражда се акустика.
И музиката всъщност е страдание...
А полюсът на трепетните истини
пречупва се в измъчено сияние...
© Геновева Христова Всички права запазени