tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
31.08.2011 г., 1:28 ч.

Натежали мисли 

  Поезия » Философска
938 0 15

Разбъркана съдба. Кълбо от възли.
Пристегнала до синьо любовта.
Завихрени емоции...  до сълзи,
измъчена  от стегнатост душа.

Изстрадани усмивки... белоустни.
Молитвено преплетени ръце.
Мечти пресъхнали...  безвръхни.
Притихнало след болката сърце.

И мисли натежали... кръстопътни -
за избора, за късче свобода,
за опита  разплитащ тежки възли,
за полета... предречена съдба.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали ще се сбъдне на тази земя човешката съдба! Едва ли! А другите не са интересни!
  • Пристегнала до синьо любовта Силен стих!
  • Хареса ми - съдържателен текст, навеждащ на размисъл, добър ритъм и смела поанта... Поздрав, Танче!
  • Натежаха ми тези мисли, Таничка!
    Мисля си за куража "за полета... предречена съдба."
    Прав е Зем!
    Прегръдка!
  • Това е един от най-хубавите ти стихове!Поздравления и от мен!
  • !!!
  • "Удавнико, удавнико, крилете
    са нищо повече от куп мечти.
    Вземи ръцете ми в ръцете си.
    И нека просто да летим."

    Красив полет, Таничка и щастливо приземяване!
  • Класика!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Поздрави, Таня!
  • Полети,Таня! Чудесен стих!
  • Поздрав!
  • Поздрав за този хубав стих
  • "Пристегнала до синьо любовта"....и синилките на душевната агония!Откровение!Специални поздрави за този стих!
  • ...сто пъти трябва да издъхнеш
    възела да разсечеш...

    Поздрав, Таня!
  • Танче,
    много са тия дето гледат, малко са тия дето виждат! Знаеш ли как соколите учат малките да летят?! Избутват ги от гнездото...Те или тупват на земята осакатени и ги изядат лисиците или политат... Та:Първата стъпка към Полета е напускането на гнездото, Танче!
    Всеки иска Полет, всеки го сънува, но не всеки има куража да тръгне от гнездото си...
    С най- добри чувства:
    Дядо Зем.
Предложения
: ??:??