Научих

3.05.2019 г., 23:34 ч.

Поезия » Философска

493 0 0

Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.

Необятът диша с жар, от пещи,
а зеницата на Слънцето ликува
и над сенки, облаци и вещи
хоризонтът гръмко тържествува.

Знам, че губим пътища, надежда!
Знам, че се оказваме - и в плен.
Затова научих - да се вглеждам -
в себе си и в хората край мен!

~~~~~
Лъчиста

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.