Научих се да вярвам във доброто!
Научих се със сълзите в нощта.
През погледите, думите и злото
и въпреки на хора наглостта!
Научих се да вярвам на сърцата,
а не на мислите и нечия вина.
И гледам думите отвъд лицата,
по-истински са някои неща!
Научих се да чувствам самотата,
но не със болка, а със равен глас!
Научих се да следвам кръговрата,
че първо ти си, после аз.
Научих се да искам да живея,
научих другите да вярват с мен!
Обичам себе си, а теб не смея.
Не искам с тебе да остана в плен!
За теб са сложни моите закони,
за теб са странни моите слова.
Ти луташ се във старите си рани.
За мен си свършен факт и тишина!
© Иринка Всички права запазени
Поздрави от мен и лек ден!