6.02.2022 г., 12:09 ч.  

Историята на глагола "Съм" 

  Поезия » Друга
401 3 14

Вечерях, цял живот

в красивата си къща.

Отмятах този епизод,

храната бе една и съща.

 

А после - топлина и сън,

и някъде, в нещата...

Душата ми! Лети! Извън

стените на съдбата.

 

Вечеря с Господ, знам!

Завръща се и онемява.

И всичко вършех сам,

така растях и остарявах.

 

Криле отгледах сам.

Научих се, наум да пея.

Укрепна острия ми клюн.

В черупка? Вече не живея.

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??