Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà:
" Как си днес? Да вървим към дома!
Няма време! Проклет е деня!"
Сърцето ми в миг онемя...
Раменете му сиви прегърнах
и натам, натам полетях!
Всичко взех и обратно го върнах,
добротата откупих за грях...