Навик

30.12.2008 г., 12:09 ч.

Поезия

449 0 2

НАВИК

Навик е утрото да ме събужда.

Навик е да стоиш до мен.

Днес да си моя, утре - чужда.

Навик ли е да бъда в плен?

Навик е гнездо да имаш -

навик е някой да търпим.

Навик е - да тръгна след любима.

Навик ли е – любов да ослепим?

И по навик с не зрящи пръсти -

натискам спусъци безброй.

Набожно някой се прекръсти.

… Убих по навик - някой свой!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.