Наводнение
Зад пропуканите стени
на стара кирпичена къща,
във воден капан заклещени,
смъртта обитателите ù обгръща.
В ушите им кънти шумът на водата,
вече заляла приземния етаж,
думите им засядат в гърлата,
реална, опасността не е мираж.
Въздухът се раздира от писъци,
в очите им чете се уплаха,
нахлула, водната стихия на тласъци,
за живота им е истинска заплаха.
Страхът се засилва от скърцане,
под краката им подът се пропуква,
времето спря в мига на съзерцание
как водата на втория етаж се промъква.
Единственото им спасение бе надежда,
някой да ги чуе и на помощ да се притече,
да отговори на болезнената нужда,
преди цялата къщата стихията да повлече.
Изходът от трагедията настъпи,
когато над главите им спусна се въже,
пристигнали, гражданските екипи
от покрива издърпват бедстващите жени и мъже.
Спасени от ужаса и далеч от опасността,
пред очите им вълната погълна имота,
срещата им очи в очи със смъртта
само ги убеди, че няма нищо по-ценно от живота!
© fervor Всички права запазени