Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
2.10.2014 г., 12:37 ч.

Навсякъде 

  Поезия
418 0 2

 

Движиш се ефирно, тихо.

Ти си мъглата  в калния град.

И рехавият пушек в комините...

Ти си сълзите на глухия плач.

 

Ти си отнетата радост.

 

И всяко лишение си ти.

Крепост на плахо смирение.

Шепот от всички страни.

Белег на хищно съмнение.

 

Безизразният порив на вятъра...

 

Потръпвам от твоето вдишване,

с ледени нотки на обич.

Ти си усмивката в края на свиждането.

Ти си ръката, с която посочвам –

 

че всяка врата е залостена.

 

Ти си безкрайна утеха,

на нечий живот пепелта.

И дреха, която обличам

в мига преди да заспя.

 

------------

 

... прекрачваме зедно боси

през прага на своите съдби...

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??