2.10.2014 г., 12:37 ч.

Навсякъде 

  Поезия
460 0 2
Движиш се ефирно, тихо.
Ти си мъглата в калния град.
И рехавият пушек в комините...
Ти си сълзите на глухия плач.
Ти си отнетата радост.
И всяко лишение си ти.
Крепост на плахо смирение.
Шепот от всички страни.
Белег на хищно съмнение.
Безизразният порив на вятъра...
Потръпвам от твоето вдишване,
с ледени нотки на обич. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
  • ... ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондова Но духом аз ще бъда ...
  • Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
  • За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »