Навярно

13.09.2022 г., 9:52 ч.

Поезия » Философска

288 0 2

Навярно нявга съм обичал.

Съчинявал съм балади.

След някоя девойка тичал

и съм правил серенади.

Навярно в къщи съм стоял

обсебен, но отблъснат.

Физически, макар и цял,

отвсякъде разпръснат.

Навярно планове кроил

за бъдеще различно.

В душата болката стаил,

без да я взимам лично.

Навярно туй съм преживял,

погледнал съм напред.

Па май съм и останал цял,

изглеждам си наред.

Навярно няма да се върне

изминалото време,

във мъгла да ме обгърне.

То не, че ми и дреме!

Вече съм се примирил.

Всичко е елементарно.

Все пак, оставам си дебил

или мъдрец. Навярно!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.