Навън

23.02.2012 г., 14:23 ч.

Поезия » Друга

411 0 1

Навън снегът танцува полудял.

Във себе си се скрих. Че там е сухо.

На малки глътки пия зимна жал.

Подрънква ежедевието кухо.

Навън снежинки – падащи звезди -

се радват с мимолетно детско щастие,

а аз вървя по старите следи

на спомена - забравено причастие.

Навън развява зимата поли.

И свири вятър с ледени обои.

Аз търся знак за пролет. И боли

от любовта - на чужди и на свои...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.