Сутрин будиш се, поглеждаш,
виждаш на стената огледало ..
Това ти ли си? Блуждаещият ти поглед
или детството ти отлетяло ?
Излизаш, отново чуваш плачещо дете,
плачът му заглушава гръм от мрачното небе.
Протягаш ръце,
за да вземеш това, което по рождение ти се полага,
но със замах отнемат ти го,
заради собствена облага.
Включваш телевизора и разбираш,
че някого са убили, война избухнала ...