16.01.2024 г., 17:55 ч.  

(Не)човешко 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
559 2 9
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа,
гласът ми ще събужда този свят.
Човешките ви мерзости болят,
не ви я ща човешката нагласа.
Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
от него ще покълне нявга ръж...
за цял живот не ги разбрах веднъж
дребнавите ви драми и въпроси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...
  • Живея сякаш съм на вълнолом и водя дълга битка със вълните. Застанах между тях и своят дом. Аз вече ...

Още произведения »