7.05.2024 г., 21:00 ч.

Не е достатъчно 

  Поезия » Любовна, Философска
250 1 1
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата.
Прегръщахме до синьо самотата си.
Ний влюбвахме се в жадните копнежи,
досущ както две девствени тела...
Пред прага на логичната апатия
почти си забранихме да обичаме.
Не можеше любов да ни изпрати
и Господ, щом решим да я отричаме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??