Макар да поясних въпросът важен - 

къде съм спал, че не живеех, 

кой може друго да докаже? 

Изобщо даже ще посмее ли?

Наяве, повече от всеки сън,

аз вдишвах своите надежди. 

В очите на страхливците бях трън. 

Погледнеш ли ме ти, съм нежност. 

И аз приех без уговорки. 

- Да влезе щастието, моля! 

- Добре дошло и сбогом, болки! 

(Но първо трябва да отворя.)

А точно там, дълбоко в мене, 

лежи под камък инатлив, 

залостил в търбуха на времето, 

онази жажда - да съм жив. 

Ще кажеш сигурно, че ме разбираш, 

и с обич всичко ще премине, 

но аз, повярвай - знам причината, 

любов да дам, а да не взимам... 

Напук обаче на клишетата, 

и прилежащата им твърда логика, 

човекът учи от поета, 

как стихове лекуват болести. 

Кълна се в името на своя кръст, 

пред който някой ден ще коленичиш - 

преди под камъни и пръст, 

над тях мен дълго още да обичаш... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

10.11.2023