Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен,
веднъж е бил опиянен,
и обвинен, и наранен,
и принизен, и повален.
Този път непостроен,
е заледен и накривен,
и замъглен, и овъглен,
а тази плът е осквернена.
Този свят опредметен,
е „съвършен“ и овластен.
Дори и в сетния ми ден,
не е за мен… Не е за мен…
© Димитър Драганов Всички права запазени