Исках да избягам от теб,

тичах, летях, пламтях,

обляна в сълзи търсех подслон

и очаквах тъмнината да се превърне в мой дом.

Копнеех за забрава,

но болеше, туптеше, кървеше моето сърце,

то искаше да го излъжеш пак,

а разумът крещеше: "Спри, глупак!"

Жадувах за студенина,

но горях, блестях - изпепелена,

пепел, разнесена от вятъра навред,

тежи във въздуха тъжен сонет.

Търсех... самотата,

исках, копнеех, жадувах тишина,

с плахи стъпки вървях в страшна тъма,

сърцето скърбеше - грозна нищета.

И се скрих от теб - поспрях,

сърцето - спря да тупти,

студенината тялото плени,

покой намерих - притворих изморена очи.

Вече ме няма... убиваше ме бавно ти,

вече ме няма - не и тази, която за тебе бях,

не и тази, която в любов ти се кълнях,

... Без сбогом, пътя към новия живот извървях.