31.03.2016 г., 20:21 ч.

Не играя шах 

  Поезия » Философска
657 0 10

Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат. 
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикра
заплашена от някой без вина? 
Наперено се пъчи офицерът
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това важи за дъската, вярно...Но в живота всички сме пешки! Харесах, Таня!
  • Прекрасно е, Таня! Поздравявам те!
  • Благдаря на всички за коментарите.
    Шахматът е велика игра, но за тези които знаят правилата, имат стратегия, абстрактно мислене, логика и въображение.
    В случая съм я използвала метафорично за житейската игра или по точно играта на любов. И колкото и да отричаме там също има правила. Не се ли спазят, губим и това е!
  • Пешките могат понякога да бъдат сдвоени, дори строени - гледка будеща тъжни размисли, не толкова за шаха, колкото за живота.
  • Можеш и да не играеш шах, но добре познаваш играта. Поздравления за мъдрото и великолепно поднесено стихотворение, Таня!
  • Пак е велико и мъдро...!!!
  • Благодаря ви!
  • Таня, понякога и пешките могат да матират... Лошото идва, когато си изхвърлен от играта. Интересна идея, при това реализирана майсторски. Поздравления!
  • В шахмата е като в живота и "там фигури сме, дървени актьори, пленили любовта си...без
    войни." Харесах идеята и доброто й представяне, Таня! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Сами строим своя затвор. Браво, Таня!
Предложения
: ??:??