Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикра
заплашена от някой без вина?
Наперено се пъчи офицерът
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.
© Таня Мезева Всички права запазени