Аз не искам да лежа на ръцете на Бог
и той по моя път да ме носи.
Зная-този свят е жесток,
знам,че отговор нямат доста въпроси.
Но аз искам да ходя сама.
Ще стигна до края.Зная,че мога.
Не ми е идвало дори на ума,
че може да угасне живият огън.
Ще кажете:,,Ти си още млада,зелена,
неплакала и непрепатила.
Но и аз съм спирала,останала без дъх,
уморена,
и под моите нозе земята нестабилно се е
клатила.
Да,млада съм,но важното не е това.
Важно е едно-единствено умение,
с което можеш,ако искаш,и да покориш света-
просто да загърбваш всяко примирение.
Аз мисля,че успях.За вас не знам.
Но пътят продължава. И зове.
И не един човек,доволно сам,
пое по него и се сля със всички ветрове.
Затова аз не легнах на ръцете на Бог
и не му позволих да ме носи.
Видях-този свят е красив,не само жесток.
Разбрах-имат отговор всички въпроси.
© Лили Миднайт Всички права запазени
И да- вярвам,че трябва да си помагаме един на друг...