iren5 (Ирен)
1106 6259
24.04.2020 г., 19:43 ч.

Не искам да бъда награда, нито присъда 

  Поезия » Любовна, Друга
446 0 5

Болки любовни не знам, времето дали лекува,

но идва пролетта и… някак си удобно е

да се преструваме, че все още сме влюбени.

 

В скута ми глава полагаш… Спокоен си,

че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни.

Нали точно от теб научих, че човешките страсти са твърде нетрайни.

 

Ще ме целунеш, за да утолиш моментната  жажда,

а аз ще си тръгна… Щом не мога да бъда любима...

Не бива да ти се услаждам! Не искам да бъде награда, нито присъда.

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Генек
  • Това е жената - награда или присъда. А може и двете наедно.
    Хареса ми.
  • Привет, момичета! Нека болката е само в стиховете, а в живота...
    Нека настроението да е повече от добро,
    с адреналин поне като за виенско колело
    и водна пързалка
    със сладост на малинова близалка.
  • Описала си финалните кадри на един тъжен филм.
    Има и такива пролети. Чудно. Любовите най-често се измерват в сезони...
  • "... човешките страсти са твърде нетрайни."
    Добре казано!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??