19.08.2008 г., 15:25 ч.

Не искам да говоря за това 

  Поезия » Друга
634 0 1
И както всички сме свидетели на тези истории,
и защото сценария е изтъркан и скалъпен зле,
така и аз изпитвам гняв, ако се повтори
всяко провалено представление, както искат те.
И дори по време на анархията необяснима,
която намира грешки и проваля моето сърце,
аз отново слагам маската на ролята си любима
и като на кино отново играя с теб.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.


И както след всяка пиеса се пренаписва
сюжета, сякаш за мен е един и същ.
За мен може би всичко тук описва
колелото на времето поне още веднъж.
Забравяйки текста си, дори не помня
кога за последно получих овации.
Сега изправен срещу теб ще се боря,
готов да посрещна още твои аспирации.

Толкова стихове минаха тука,
толкова премеждия през тези времена.
Понякога бих желал скука,
отколкото всякакви неверни неща.
Всичко някак преминава
и моите мисли са различни.
Те са тези, които решават
какво да мразя и обичам.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И те знаят явно всичко,
    което притежавам вътре в моята душа
    ----
    Според мен никой не може да знае всичко, което се крие там...
    Душата е храм...
Предложения
: ??:??