Не искам да пиша...

27.08.2015 г., 18:13 ч.

Поезия » Друга

640 0 2

Омръзна ми, казвам Ви честно

да говоря, да пиша дори.

Думите ми изплъзват се лесно,

но не са чути уви…

Всеки заровил е нос

в цветния ярък екран –

чувства и тела на поднос,

вместени в дневния план.

Ей ти, който стоиш на бара,

гледайки в чашата жадно,

разчепвайки болката стара,

която те гори безпощадно.

Чуй тези думи,

преди да излезеш навън!

Нима са оловни куршуми,

или камбанен звън?

Времето бясно препуска

дори в твоя объркан живот,

то все пак не пропуска

шамар да удари за урок!

Знаеш навярно отдавна,

дори Земята да се обърне,

с твоята реакция бавна,

че няма ни един шанс да се върне!

Но ти отпиваш от чашата сам

и дума не чул,

това аз много добре си го знам…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

2015-08-27T20:14:08+03:00

Благодаря Велин ! Да,така ми се иска да протестирам, да променя нещо...но уви нищо не става и просто замлъквам, не говоря , не пиша дори.
rocker (Велин)

2015-08-27T19:30:23+03:00

Прекрасно! Я им се скарай още! Хубав стих, своеобразен протест! Поздрав!