Пресъхнал кладенец съм без вода,
от нея няма даже и следа.
Любов дарявах, обич безрезервно,
държах се с всеки откровено.
Какво ли стана, как ли се пречупих
и злоба, завист ли събудих!
В очите гледат, казват ми "наслука",
а зад гърба ми злобно се шушука.
И аз глупачка бях наивна,
но истината тъй ме срина.
Но как отново да повярвам,
във думи да не се съмнявам? ...