Тази вечер сънувах река
и те гледах как искаш да минеш
посред бързея с тежък колан
и на него - скали като вимета.
Тази вечер сънувах дърво.
Край реката протягаше клони.
Ти ръка му подаде - защо?
Не разбрах то защо те прогони.
И простенах в просъница аз -
"Откачи го колана!" - си казах.
Няма как. Не скали. Патрондаш
с премълчени вини те е хванал.
© Павлина Гатева Всички права запазени