Няма думи.
Сам започна играта.
Някъде забрави,
че да сме двама -
избрахме си съдбата...
Мечтите - пясъчни кули -
станаха на прах...
Ураган душата ми обрули -
къде пред тебе сторих грях?
Да, чуждото е сладко...
може би е по-добра.
Сигурно, челото й е гладко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация