21.09.2008 г., 13:52 ч.
Не лебед, а герой
Не съм престанала да бъда лебед
и дългата си шия да извивам имам нужда.
Не съм престанала да се ослушвам,
и едновременно напред да гледам.
И във водата виждам своя път,
единствения път. И той е моят.
По него все напред вървя.
Не лебед съм, а съм герой.
Говоря и не съм замлъкнала.
Да млъкна ще е грешка, мисля...
(Замислих се и чак тогава се обърках –
че мисля е проблема ми... единствен.)
ред. 02.01. 2009
и дългата си шия да извивам имам нужда.
Не съм престанала да се ослушвам,
и едновременно напред да гледам.
И във водата виждам своя път,
единствения път. И той е моят.
По него все напред вървя.
Не лебед съм, а съм герой.
Говоря и не съм замлъкнала.
Да млъкна ще е грешка, мисля...
(Замислих се и чак тогава се обърках –
че мисля е проблема ми... единствен.)
ред. 02.01. 2009
© Ема Венева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всеки един коментар за мен означава много! Благодаря и на трите!
-
Интересно...браво.
-
Браво!много ми хареса!препрочитам........поздравявам те
-
Гледай напред и щастието ще дойде.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да млъкна ще е грешка, мисля...
Замислих се и чак тогава се обърках –
че мисля е проблема ми... единствен."
и
"не бях щастлива, в сива самота
обърквах другите, а същността си скрих,
така умело, че се уморих."
Невероятно и искрено прозрение и откровение. И признание за грешката. Браво!