Съдбата на дете не е трева,
която след копита се изправя.
И ако имаш тиква, не глава -
това не би разбрал. Не се поправя
една несправедливост с други сто.
Не се лекува рана с друга рана.
Със обич даже в нóщвите тесто
замесвали са бабите зарáна.
Децата наши - нашето сега
и бъдещето наше в тях да видим.
Те носят във очите си тъга,
те носят във сърцата си обиди.
Грехът е наш. На майки и бащи.
На гледащите отстрани. Отгоре.
Когато резултатът ни втрещи
се питат всички кой е отговорен.
Не мачкайте децата! И трева
понякога отъпкана остава.
Душата детска - чудо е това!
От обич само чудесата стават.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева Всички права запазени