Кой почука сред нощ по стъклото,
ти ли, смугъл Южняко, ме сепна,
не събуждай заспалите сенки –
тъжен спомен в сърцето ми трепна!
Не разказвай за южни морета
на душата ми смъртно ранена!
За небе и безкрайни полета,
не разказвай на птица пленена!
Мен ми стига, Южняко, да зърна
през прозореца радост предишна,
искам само при мен да се върне
в бяло цъфнала Старата Вишна!