Като буря през теб ще премина.
Кратка буря. Не оставям следи.
Само вятърът помни моето име
и устни. Ти ще забравиш. Нали?
Ще боля като огнена рана във тебе.
Чудо голямо! Всяка рана зараства.
Ще изпиша вляво блед и мъничък белег,
щом отболея, ти оттам ме задраскай.
В нощта ти ще вляза, сякаш съм сън.
За миг ще се сбъдна между ресниците.
Няма да помниш била ли съм тук, а навън
ще продират небето отлитащи птици.
Не, не ме чакай. Как се чака стихия?
Аз ще дойда. Може само миг да остана.
Нека първо към себе си път да открия...
Ще дойда нечакана, като буря и сън.
Като рана.
© Даниела Всички права запазени