Не мисля, че си спомняш още бурите,
в които оцелявахме, като по чудо.
Не мисля, че си спомняш и контурите
на лятото танцуващо прелудо.
И щъркелите дето се загнездиха
над уличната лампа там високо,
избягаха, на топло се преместиха,
не им понесе захладняването много.
Не ме мисли, раздумвам се със вятъра,
с луната често пък се гледаме инсомно,
но някак още ме поддържа вярата,
че съм живяла смело, лудо и нескромно.