2.03.2016 г., 16:15 ч.

Не ме позна 

  Поезия » Друга
494 1 12

Чрез теб опознах любовта,
но знаеш ли... много болеше,
бях истинска с тебе,  добра,
а ти лицемерно мълчеше.

Пропадах във бездни, изгарях
и тънех във лепкава кал,
но теб и за миг, не предавах,
ти беше за мен, идеал.

Сега се изправям по малко,
до мен има силна ръка,
и знаеш ли,   много е жалко,
че ти не позна любовта.


 

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жалко е когато я отминеш неопознал,изпълнен в същото време с едно напразно желание да я намериш.И всъщност дали това което откриеш накрая ще те задоволи,щом не е Тя,истинската и силната Любов!Заслужени поздрави от мен Цвети.
  • Харесах!
  • !!!
  • Благодаря ви на всички
  • Възход и падение. Кумирът е мъртъв. Падение и възход.
  • Цвети! харесвам поезията ти.
  • Харесах!
  • Много хубаво стихотворение!
    ...Жалко само за "силната ръка", която е до лиричната героиня във втория стих на третия куплет ;(
  • А, аз благодаря на всички, че ви има
  • С Влади - не е бил твоят човек. А има и хора, които не знаят как да обичат и дори не го осъзнават. Благословени са тези, които са срещнали истинската, споделената любов. Поздравления за красивия стих!!!
  • Хубав стих, Цвети! Щом не те е познал не е твоя човек!
  • Един губи, друг печели. "Природата не търпи празно пространство!"/Аристотел/. Хареса ми твоята поетично подплатена бойкост, Цвети! Поздрав!
Предложения
: ??:??