Чрез теб опознах любовта,
но знаеш ли... много болеше,
бях истинска с тебе, добра,
а ти лицемерно мълчеше.
Пропадах във бездни, изгарях
и тънех във лепкава кал,
но теб и за миг, не предавах,
ти беше за мен, идеал.
Сега се изправям по малко,
до мен има силна ръка,
и знаеш ли, много е жалко,
че ти не позна любовта.
© Неземна Всички права запазени