"И все пак жените - свестните жени ме плашеха, защото рано или късно искаха и душата ти, а аз исках да запазя това, което беше останало от моята." - Чарлз Буковски - "Жени"
Не ме познаваш, не, не ме познаваш,
щом съмнението, дали съм тъй мила
и прекрасна, разяжда твоите гърди.
Не ме познаваш, щом си мислиш,
че съм цяла, не - отломка съм сега,
в мига, в който ми посегнеш -
ще се смаля, ще се стопя, ще отлетя.
Не ме познаваш, щом си мислиш,
че ще вярвам на лъжи,
това, което на друга си дарявал -
не ми предлагай! Замълчи! ...