3.01.2019 г., 14:13 ч.

Не ме ревнувай! 

  Поезия » Любовна
537 13 12

Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.

 

Не ме ревнувай! Никой не познава
очите ми от страх едни и същи.
За сън и смях през болката минават
и винаги при тебе се завръщат.

 

Не ме ревнувай! Нямам роли никакви,
кокичетата каня на раздумка...
Или морето, свило ме в гърдите ти,
отключвам с полудялата цигулка.

 

Не ме ревнувай! Праща ни небето
нелепите тревожности в покоя.
Изчакай ме да засадя дръвчето...
и след това завинаги съм твоя!
 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарована съм!
  • Чудесна поезия!
  • Магьосница!
  • Благодаря ви, чувствителни души! Да ви е светло и вдъхновено!
  • Ти си поезия!
  • Хареса ми, Райна! Поздрави!
    Не ме ревнувай! Никой не познава
    очите ми от страх едни и същи.
    За сън и смях през болката минават
    и винаги при тебе се завръщат.
  • Умееш да съчетаваш мига и вечността, Райна. А дръвчето символизира щафетата на живота. Прекрасно хрумване и като образ, и като мисъл. Аплаузи!
  • "За сън и смях през болката минават и винаги при тебе се завръщат..." Красив стих! Честита Нова година! Желая вдъхновение и много обич!
  • Не бих могъл! И как да мога,
    когато някаква тревога
    пронизва над мен простора,
    като вятъра бездомен!
    И ехото-премръзнал спомен
    в душата ми говори!
    Привет, Райна!
  • Великолепна, както винаги! Поздрави и от мен!
  • Много ми харесва, също и коментарът на Мария !
  • Дано си посадила любовта, без която не можеш и тя те дарява със сянката на мъжката закрила, с топлината на разцъфналите чувства и с възможността само ти да береш плодовете на тази
    вълшебна обич!
    За много години, виртуална приятелко!
Предложения
: ??:??