Не ме съ­бу­ж­дай! Не­ка до­съ­ну­вам
въл­ше­б­ни­я си, сла­дък сън!
По­с­ле може ве­ч­но да бу­ду­вам,
но да из­жи­вея своя блян на­сън!
Не ме съ­бу­ж­дай! Пти­ци ми го­во­рят
и ве­т­ро­ве­те не­що ми ше­п­тят...
За ме­не те без­к­рая ще от­во­рят,
с ду­шата ми на­там ще по­ле­тят.
Не ме съ­бу­ж­дай! Из­во­ри бъл­бу­кат,
а аз се къ­пя в сре­бър­ния звън.
И влю­бе­ни­те гъ­лъ­би ми гу­кат...
О, не­ка до­съ­ну­вам то­зи сън! ...