Пред теб душата си събличам,
в окото ми сълза сълзи...
Недей от мене да страниш,
не ме вини, че те обичам.
И Дявола, и Бог отричам,
във тебе взрян докато спиш,
където може би летиш,
със мъж, на който не приличам.
Е, да, не съм от род известен
и нямам знатно потекло,
но днес с любов ти пиша песен...
Ти спиш на моето легло
и аз - орел, над теб надвесен,
съня ти пазя със крило.
© Димитър Никифоров Всички права запазени