Събуждам се в безсмислен ден - досадно
клепачите гримирам с цвят безвремие,
настройките поставям в крайно дясно,
кодирам сивкаво до черно настроение.
Днес ти не спирай пред екрана ми, недей,
не ми показвай и наклона на капелата,
не питай, даже и да искаш, ти не смей,
заключила съм с катинар и вярата.
Във този ден коварно слънцето вали,
в безплътен дъжд по улиците бродят хора,
в балтон увили свойте мисли и души,
с настроена усмивка с форма на умора.
Не ми показвай и дъгата на надеждата,
днес нося блато от болезнена тъга,
аз цветовете ще увия в какавидата
на пеперуда със отрязани крила.
Не искам сива милост и съчувствие,
ще сгрея чай от спомен с вечен аромат
и в днешното безпаметно отсъствие
аз просто ще изпиша... С:формат.
© Елисавета Всички права запазени