Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма,
по релсата на думите не пасва.
Не ми се вика, искам да запълня
със силата на гласните ми струни
отворената бездна помежду ни,
но празното надмогва ме във пъти.
И слаба съм пред силата, която
ни тегли в разноименни посоки,
а пропастите стават по-дълбоки
когато си протягам не ръката, ...