posh` (Таня Атанасова)
267 5344
26.08.2008 г., 10:00 ч.

Не мога да живея... без теб... 

  Поезия » Друга
3440 0 11

Не съм цяла,

разяждаща душата липса...

Не пиша...

С усилие дишам...

Давя се в сълзи и спомени.

Тъмно е в стаята,

не мога да понеса светлината,

очите ме болят от нея.

Не се храня,

не мога да преглътна нищо.

Студено ми е,

а не намирам топлина,

скрила се е.

Нима ще ме упрекнеш?

Това състояние не е маска,

само ти слагаш такива.

Аз бях себе си от началото до края.

Това не е пиеса,

ти си актьора.

Пред таланта ти се кланя, разплаква.

Това не е молба,

ще дойде време, когато пак ще се смея.

Това не е слабост.

силна и горда съм,

дори когато страдам,

няма повече да те потърся.

Само в съня всички пътеки

водят към теб.

А ти така и не намери

истината.

Не разбра, че съм различна.

Не разбра, че те обичам...

Обеща да ми покажеш морето през зимата,

помниш ли?

Вече започнах да си го представям,

ражда се в мене.

Представям си кървавият залез, луната...

Любов на плажа,

и това ми беше обещал...

Какво правя?

Та ти ми обеща цяла приказка!

Но затънах в тиня

и го няма рицаря,

който ще ме спаси.

Който ще ме понесе на ръце,

който ще ми подарява цветя.

Цветята, тези красиви обяснения в любов...

Вече не виреят в моята стая,

имунизирана срещу нежност.

Свикнала на бури,

грубо обичане,

ограбен оазис съм.

Пустиня с хилядите песъчинки,

които преброи,

увлечен сам в една лъжа.

Изморих се от лутане

из несбъднати обещания

и неизживени приказки...

Заспивам,

без всъщност да съм се събуждала от кошмара...

"Не мога да живея

без моята душа.

Не мога да живея

и без живота си!"

 

ПС: Просто едно откровение, не претендира за изключителен стих.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??