Като кораб, затънал сред пясък,
като цвете, отгледано в парник,
като стиснат за гърлото крясък,
като отдавна лутащ се странник.
Като лятно слънце през зима,
като пролетна пъпка на есен,
като глупаво стихче без рима,
като отдавна заглъхнала песен.
...
Така съм не на място, когато
далеч си от мене сега
и като животинче рогато
блъскам главата си в бетонна стена...
© Биляна Всички права запазени