Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх,
докато моят спираше от болка.
И ставах дом за всички мъки.
Защо, не питах. Нито колко са.
На мене ми се иска още
поне за малко да съм влюбен.
И вместо прилепите, нощем
да си отглеждам ято пеперуди.
Не ме теглѝ надолу, Господи!
Аз неведнъж съм бил в отвъдното.
Нагоре, гледайки за острови,
над мен съм виждал само дъното.
Но аз изплувах за проклятие
на всеки пратил ме при лудите.
Обичам моите предатели,
а после ги погребвам с думи.
Недей ме взима там под кръста си!
Не съм готов за Бог да про́сти.
Ще те обичам винаги! От плът и кръв.
Докрай. До мозъка на костите!
©тихопат.
Данаил Антонов
23.07.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени