Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете с любов тази Божия воля.
Дар е тя. Не измислен рефрен.
Протегнете ръце, със шепи гребете
всеки миг подарен в светлина.
Усмивката детска с любов прегърнете.
Тя е шансът ви без патина.
На доброто с добро въобще не е трудно
да отвръщаме тук и сега...
Но как да се справим със злото налудно
придошло като кална река.
Как да прогоним мисълта си безумна.
вклинена след траурен ден.
Как да се справим в ситуация блудна
заключила вярата в плен.
Как ще живеем... кажете бе, хора
щом светът враждебен и лош,
обсебен от власт и слава безспорна,
се побира във сребърен грош.
Как ли? Смело нека отворим душите,
/като първо на нас си простим/,
а после без драми изсушим си сълзите
и денят си със чест извървим.
© Таня Мезева Всички права запазени