Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха децата на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща,
свободна присядам на морския бряг.
За минали радости в унес се сещам,
мечтите изпълват душата ми пак.
Подай ми ръка и напред поведи ме –
осъдена вечно да чезна в мираж,
съдбата ми днес ще пребъде чрез рими,
с поезия трупам житейския стаж! ...