ИнаКалина
523 11395
15.07.2024 г., 22:10 ч.  

Не по Фройд 

  Поезия
207 7 7

Някой скача из нива от макове,

пада лятото в детството с мен,

сладко-кисело, дълго чакано,

щипе бузите с прасковен тен.

 

Брули с пръчката два диаманта

от дивачка на жаркия склон,

не е трудно денят да е шантав,

прашен, жилав, един на милион.

 

Ръся едрите семки от диня,

а на гаргата де е ума...,

от кората ѝ резнах – лъжкиня,

клъвна дирята, път към дома.

 

Разтопявам зърно от градушка,

лимонада съм в жаден етюд,

лъха здравецът, но е заду́шен

и слънчасал денят, леко лют.

 

Под среброто от лунната вежда

за косата ми гребен е скрил,

но да крoтне, на тръгване, нежно

я повдига с две стиски осил

 

и над трепкащи макове литна,

обеща, че и утре е мой...,

два комара пияни залитат

от любов, непозната за Фройд.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • засмя ме, Жоре - в тая жега няма да чистя..., благодаря ви, момичета!
  • Последните 2 реда къртят мивки буквално!
    Поздравявам те.
  • Богато на усещания стихотворение. Има и такъв живот, такива мигове, часове и дни! Поздравления!
  • Много такова... приятно шантаво е това любовно лято...
  • Е, щом ти е за първи път ще се ориентираш без знаци, Гедеон Така е, Стойчо - лудост и още нещо - какво друго ни трябва. Благодаря ви!
  • Е,след този лиричен пейзаж,дори след встъпителен етюд...
    Детството е верен страж...А Зигмунд Фройд е влюбен.И луд!🙃
  • За първи път чета стихотворение за комари наркомани, при това се дрогират с опий.
    Поне да беше сложила знак "забранено до 18"
Предложения
: ??:??