Роди се във пълна мистерия.
Живя векове като роб.
Потънал във кал и мизерия,
но наричащ се гордо - Народ!
Видял светлина във тунела
и намерил за себе си лек,
пред това да бъдеш подлога,
избра да останеш човек.
И потърси спасение сляпо,
сред група "държавни" мъже,
които се черпеха яко,
а в просяк превърнаха Теб.
А после и още, и още
окупираха трона желан,
а ти отпреди по-немощен
и у дома все по-нежелан
се надяваше - мир да е само,
нека ядат и крадат.
Но поддаваше твоето рамо,
не издържаше мазната плът.
И едва ли щеше да станеш
от малкия дървен кафез,
ако някой не беше опитал,
да ти сложи отново... на темето фес.
Тогава вулкан ще изригне
и залее всичко навред.
Цар на парцали примигне,
замълчат премиер, президент.
Духът на Крум ще изплува,
във ума на бедния роб.
Пък да видим, кой на кого ще кумува?
И кой ще се прави после на Бог?
© Леонид Стоянов Всички права запазени
много истини има в този стих...за жалост.
но и духът на Крум...и него го има!
Браво, Леонид!