Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18547
9.12.2024 г., 14:32 ч.

Не поглеждам назад 

  Поезия » Философска
173 1 11

И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.

 

Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли
някой някога толкова дълго е плакал и пял.
Писах стихове много – душата да биха побрали
и света ми – ту рухнал, ту светъл, ту ангелски бял.

 

Не поглеждам назад, що е път все напред е, открит е,
нямам минало вече. На кръст го сама приковах.
И открито, и честно поглеждам живота в очите,
но пощада не моля, щом обич е смъртният грях,

 

който прави за мен недостъпни небесните двери.
И защо ли? Защтото светът е обръгнал и сам.
Ала щом любовта ми пътеката в мрака намери,
на олтара ѝ тихичко прошка сама ще си дам.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За грешката и прошката »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??